Как да забравя звука на камбаните,
ехтящ във сърцето ми, щом си до мен!
Идваш и тръгваш... сякаш проклятие -
обсебваш, проклинам аз всеки мой ден!
Как да забравя последните мигове -
с вкус на сълзи, напоени с тъга!
Спомени, спомени! В душата гравира ги
да помня и страдам, да бъда сама!
Как да забравя пороя от истини?
В тях се удави и наш`та лъжа!
Болка реална. Да беше измислена!
Млада и влюбена, глупачка в пожар! ...