Как искам само хубави неща през всичките сезони да се случват,
да се разтвори тежката ръжда в сърцата ни и да си върнем ключа
към добротата и към радостта, към лоното на този свят прекрасен.
Родени сме от цвят на пролетта и Бог отгоре ревностно ни пази.
Защо тогава вместо да творим и да създаваме блага с наслада,
издигаме бетонни канари и караме човечността да страда?
Ще можем ли душите да смирим и да започнем всичко отначало,
към себе си да станем по-добри, да бъдем за децата огледало,
без страх да следват пътя си напред и от мечтите своя дял да вземат.
Но кой ще ни даде на нас съвет как да поправим счупеното време?
Как искам само хубави неща на хората в живота да се случват.
На себе си изрично обещах – на обич и добро да се науча! ...