23 jul 2023, 18:01

Как искам

  Poesía » Civil, Otra
1K 4 13

Как искам само хубави неща през всичките сезони да се случват,

да се разтвори тежката ръжда в сърцата ни и да си върнем ключа

към добротата и към радостта, към лоното на този свят прекрасен.

Родени сме от цвят на пролетта и Бог отгоре ревностно ни пази.

 

Защо тогава вместо да творим и да създаваме блага с наслада,

издигаме бетонни канари и караме човечността да страда?

Ще можем ли душите да смирим и да започнем всичко отначало,

към себе си да станем по-добри, да бъдем за децата огледало,

 

без страх да следват пътя си напред и от мечтите своя дял да вземат.

Но кой ще ни даде на нас съвет как да поправим счупеното време?

Как искам само хубави неща на хората в живота да се случват.

На себе си изрично обещах – на обич и добро да се науча!

 

22.07.23

Нина Сариева

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Георги!
  • Глас.
  • Много ме зарадва посещението и коментара ти, Дени! Благодаря!
  • “На себе си изрично обещах – на обич и добро да се науча!“
    Чудесно послание! Имах нужда да прочета нещо красиво ❤️
  • Скити, Мини, Латинка, благодаря ви от сърце за подкрепата!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...