Залезът отпива от сълзата.
Лутат се въпроси безпризорно.
Всички тайни натежават...
Пореден ескиз илюзорен...
Морят ме несъгласни мисли...
Припират се една през друга.
Отхвърлят смисъл подир смисъл.
Натежала, душата се лута.
И как много тежи празното...
Отправям гореща молитва.
Загърбвам минало. Славното?!
И пускам мечтата да литне...
© Павлина Христова Петрова
© Павлина Петрова Все права защищены