26 янв. 2021 г., 09:01

Как много тежи празното

483 0 3

 

Залезът отпива от сълзата.

Лутат се въпроси безпризорно.

Всички тайни натежават...

Пореден ескиз илюзорен...

 

Морят ме несъгласни мисли...

Припират се една през друга.

Отхвърлят смисъл подир смисъл.

Натежала, душата се лута.

 

И как много тежи празното...

Отправям гореща молитва.

Загърбвам минало. Славното?!

И пускам мечтата да литне...

 

                      © Павлина Христова Петрова

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Умът ни е универсален мъчител за всички сърдечни пориви... Но понякога подрежда думичките в стих... като индикатор докъде сме се справили с болката...
  • Тези "несъгласни мисли", много ми харесаха!
    Поздрав, Павли!
  • Приятно.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...