Как мрачно е небето...

22 нояб. 2008 г., 17:47

Поэзия » Любовная

633 0 2

Отлетяхте...
така внезапно...
както се и появихте...
птици мои!

Първо една...
а после втора...
трета...
зададохте си из зад блока
и изпълнихте небето...
Малки черни точици!

И в следващия миг ви няма,
изгубихте се във простора
и пак остана само
небето и луната
зад перестия облак!

Като тези птици и ти се появи любими
на фона на мойта мрачна самота,
в която като бледата луна
сред облаци от болка
тлееше моята душа.

Но с теб се възроди една надежда,
за нов живот,
за полет,
за любов,
но като птиците и ти изчезна
и ме остави пак
изгубена в простора
под небе от самота
и в мрачен облак!

Как мрачно е небето...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения