Как мрачно е небето...
Отлетяхте...
така внезапно...
както се и появихте...
птици мои!
Първо една...
а после втора...
трета...
зададохте си из зад блока
и изпълнихте небето...
Малки черни точици!
И в следващия миг ви няма,
изгубихте се във простора
и пак остана само
небето и луната
зад перестия облак!
Като тези птици и ти се появи любими
на фона на мойта мрачна самота,
в която като бледата луна
сред облаци от болка
тлееше моята душа.
Но с теб се възроди една надежда,
за нов живот,
за полет,
за любов,
но като птиците и ти изчезна
и ме остави пак
изгубена в простора
под небе от самота
и в мрачен облак!
така внезапно...
както се и появихте...
птици мои!
Първо една...
а после втора...
трета...
зададохте си из зад блока
и изпълнихте небето...
Малки черни точици!
И в следващия миг ви няма,
изгубихте се във простора
и пак остана само
небето и луната
зад перестия облак!
Като тези птици и ти се появи любими
на фона на мойта мрачна самота,
в която като бледата луна
сред облаци от болка
тлееше моята душа.
Но с теб се възроди една надежда,
за нов живот,
за полет,
за любов,
но като птиците и ти изчезна
и ме остави пак
изгубена в простора
под небе от самота
и в мрачен облак!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Люси Трифонова Все права защищены
