ljussi (Люси Трифонова) ljussi (Люси Трифонова)
9
22.11.2008 г., 17:47

Как мрачно е небето...

776 0 2
Отлетяхте...
така внезапно...
както се и появихте...
птици мои!

Първо една...
а после втора...
трета...
зададохте си из зад блока
и изпълнихте небето...
Малки черни точици!

И в следващия миг ви няма,
изгубихте се във простора
и пак остана само
небето и луната
зад перестия облак!

Като тези птици и ти се появи любими
на фона на мойта мрачна самота,
в която като бледата луна
сред облаци от болка
тлееше моята душа.

Но с теб се възроди една надежда,
за нов живот,
за полет,
за любов,
но като птиците и ти изчезна
и ме остави пак
изгубена в простора
под небе от самота
и в мрачен облак!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люси Трифонова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0