Nov 22, 2008, 5:47 PM

Как мрачно е небето...

  Poetry » Love
775 0 2
Отлетяхте...
така внезапно...
както се и появихте...
птици мои!

Първо една...
а после втора...
трета...
зададохте си из зад блока
и изпълнихте небето...
Малки черни точици!

И в следващия миг ви няма,
изгубихте се във простора
и пак остана само
небето и луната
зад перестия облак!

Като тези птици и ти се появи любими
на фона на мойта мрачна самота,
в която като бледата луна
сред облаци от болка
тлееше моята душа.

Но с теб се възроди една надежда,
за нов живот,
за полет,
за любов,
но като птиците и ти изчезна
и ме остави пак
изгубена в простора
под небе от самота
и в мрачен облак!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люси Трифонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...