Как не станах фабрикант
Ще ви разправя мойта одисея,
не съм велик, но съм роден талант.
На тези, дет' не ме познават,
ще разкажа, как са става фабрикант.
Та в изгрева на наш'та демокрация,
създадух фирма. Нова. ООД.
Той, бизнесът, прохождаше, стагнация...
Като си гладен, все ти се яде.
С какво да се захвана, бе дилемата.
Таксита бол, не ща и търговия.
На вратове дебели беше времето,
а моя тънък, тънък... бе хамсия.
Разбрах, че има фабрика една,
модерна, ма не бачка от година.
На целите Балкани само тя...
И рафинира пух - от перушина.
Какво да мисля? Имах 3 панелки.
Една продадох, за да я наема.
Съдружничка намерих. Здрава лелка.
Работила е там от дълго време.
Обходих кланиците в цялата страна.
5 тира, Боже, много перушина.
Не еколозите, а мен ме заболя,
през колко патки ножът е преминал.
Плащането договорих - консигнация
и работата тръгна в трудов ритъм.
И левът тръгна, към'то девалвация,
та марки давах перуштта да вземам.
С италианец сделка уговорих.
100 марки за кило. Ще спя в мангизи.
Работниците си след туй пришпорих
и тонче пух замина за Бриндизи.
Изследвания всякакви направих.
Да отговаря на световните стандарти.
Сертификати. Бюрократична плява.
Заложих всичко на едничка карта.
А после всичко срина се. Лавина.
В Бриндизи не признават ни тапийти.
Не ще да плаща. Иска Чучулина
и то в зелени, щатските хартии.
Митници, пристанищни и път.
Дори за склад 100 долара на ден.
Иде ми света да разора.
Ка мой да съм такъв голям кретен.
МахнАх с ръка. Да им го... На ботуша...
Остана още доста перушина.
Без пух е, но от него мий до гуша.
Възглавници ще правя. Ш'са заимам.
Със Слънчев Бряг веднага са свързАх
и мостри пратих да си изберат.
Той, факса, даже малко пребледня:
- Хиляда бройки ей от този цвят.
А той цвета, да кажа - от значение.
Различна дължината на перцата.
Най-малките избраха. Тяхно мнение.
А мене ме устройваше цената.
И тъй започна нова епопея
в тази злополучна ООД.
Шивачки назначих. Пълначки 10,
че перушината не плАтя ли, е зле.
Инструкции оставих много ясни.
Съдружничката да е ОТК.
И тръгнах да събирам из страната
на патките най-малките пера.
Като се върнах, всичко бе О'кей.
Възглавниците вече на морето,
ако не беше този факс-злодей,
изписал листче - разрив за сърцето:
"Елате си вземете тези клони,
на гостите ушичките са нежни.
А пък паричките - искрено ви молим,
върнете ни, щом сте така небрежни."
- Объркали сме пратките - излъгах -
Пратете камионите веднага!
И почна ново пълнене и ръгане,
да станат точно както се полага.
Успях да закантарча тази ода.
От фирмата измъкнах се чрез съд.
Да фабрикантствам, явно аз не мога,
затуй сега сал римички плета.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хухавел Кайлъшки Все права защищены
