Как не станах фабрикант
Ще ви разправя мойта одисея,
не съм велик, но съм роден талант.
На тези, дет' не ме познават,
ще разкажа, как са става фабрикант.
Та в изгрева на наш'та демокрация,
създадух фирма. Нова. ООД.
Той, бизнесът, прохождаше, стагнация...
Като си гладен, все ти се яде.
С какво да се захвана, бе дилемата.
Таксита бол, не ща и търговия.
На вратове дебели беше времето,
а моя тънък, тънък... бе хамсия.
Разбрах, че има фабрика една,
модерна, ма не бачка от година.
На целите Балкани само тя...
И рафинира пух - от перушина.
Какво да мисля? Имах 3 панелки.
Една продадох, за да я наема.
Съдружничка намерих. Здрава лелка.
Работила е там от дълго време.
Обходих кланиците в цялата страна.
5 тира, Боже, много перушина.
Не еколозите, а мен ме заболя,
през колко патки ножът е преминал.
Плащането договорих - консигнация
и работата тръгна в трудов ритъм.
И левът тръгна, към'то девалвация,
та марки давах перуштта да вземам.
С италианец сделка уговорих.
100 марки за кило. Ще спя в мангизи.
Работниците си след туй пришпорих
и тонче пух замина за Бриндизи.
Изследвания всякакви направих.
Да отговаря на световните стандарти.
Сертификати. Бюрократична плява.
Заложих всичко на едничка карта.
А после всичко срина се. Лавина.
В Бриндизи не признават ни тапийти.
Не ще да плаща. Иска Чучулина
и то в зелени, щатските хартии.
Митници, пристанищни и път.
Дори за склад 100 долара на ден.
Иде ми света да разора.
Ка мой да съм такъв голям кретен.
МахнАх с ръка. Да им го... На ботуша...
Остана още доста перушина.
Без пух е, но от него мий до гуша.
Възглавници ще правя. Ш'са заимам.
Със Слънчев Бряг веднага са свързАх
и мостри пратих да си изберат.
Той, факса, даже малко пребледня:
- Хиляда бройки ей от този цвят.
А той цвета, да кажа - от значение.
Различна дължината на перцата.
Най-малките избраха. Тяхно мнение.
А мене ме устройваше цената.
И тъй започна нова епопея
в тази злополучна ООД.
Шивачки назначих. Пълначки 10,
че перушината не плАтя ли, е зле.
Инструкции оставих много ясни.
Съдружничката да е ОТК.
И тръгнах да събирам из страната
на патките най-малките пера.
Като се върнах, всичко бе О'кей.
Възглавниците вече на морето,
ако не беше този факс-злодей,
изписал листче - разрив за сърцето:
"Елате си вземете тези клони,
на гостите ушичките са нежни.
А пък паричките - искрено ви молим,
върнете ни, щом сте така небрежни."
- Объркали сме пратките - излъгах -
Пратете камионите веднага!
И почна ново пълнене и ръгане,
да станат точно както се полага.
Успях да закантарча тази ода.
От фирмата измъкнах се чрез съд.
Да фабрикантствам, явно аз не мога,
затуй сега сал римички плета.
© Хухавел Кайлъшки All rights reserved.
