Как не станах фабрикант
Ще ви разправя мойта одисея,
не съм велик, но съм роден талант.
На тези, дет' не ме познават,
ще разкажа, как са става фабрикант.
Та в изгрева на наш'та демокрация,
създадух фирма. Нова. ООД.
Той, бизнесът, прохождаше, стагнация...
Като си гладен, все ти се яде.
С какво да се захвана, бе дилемата.
Таксита бол, не ща и търговия.
На вратове дебели беше времето,
а моя тънък, тънък... бе хамсия.
Разбрах, че има фабрика една,
модерна, ма не бачка от година.
На целите Балкани само тя...
И рафинира пух - от перушина.
Какво да мисля? Имах 3 панелки.
Една продадох, за да я наема.
Съдружничка намерих. Здрава лелка.
Работила е там от дълго време.
Обходих кланиците в цялата страна.
5 тира, Боже, много перушина.
Не еколозите, а мен ме заболя,
през колко патки ножът е преминал.
Плащането договорих - консигнация
и работата тръгна в трудов ритъм.
И левът тръгна, към'то девалвация,
та марки давах перуштта да вземам.
С италианец сделка уговорих.
100 марки за кило. Ще спя в мангизи.
Работниците си след туй пришпорих
и тонче пух замина за Бриндизи.
Изследвания всякакви направих.
Да отговаря на световните стандарти.
Сертификати. Бюрократична плява.
Заложих всичко на едничка карта.
А после всичко срина се. Лавина.
В Бриндизи не признават ни тапийти.
Не ще да плаща. Иска Чучулина
и то в зелени, щатските хартии.
Митници, пристанищни и път.
Дори за склад 100 долара на ден.
Иде ми света да разора.
Ка мой да съм такъв голям кретен.
МахнАх с ръка. Да им го... На ботуша...
Остана още доста перушина.
Без пух е, но от него мий до гуша.
Възглавници ще правя. Ш'са заимам.
Със Слънчев Бряг веднага са свързАх
и мостри пратих да си изберат.
Той, факса, даже малко пребледня:
- Хиляда бройки ей от този цвят.
А той цвета, да кажа - от значение.
Различна дължината на перцата.
Най-малките избраха. Тяхно мнение.
А мене ме устройваше цената.
И тъй започна нова епопея
в тази злополучна ООД.
Шивачки назначих. Пълначки 10,
че перушината не плАтя ли, е зле.
Инструкции оставих много ясни.
Съдружничката да е ОТК.
И тръгнах да събирам из страната
на патките най-малките пера.
Като се върнах, всичко бе О'кей.
Възглавниците вече на морето,
ако не беше този факс-злодей,
изписал листче - разрив за сърцето:
"Елате си вземете тези клони,
на гостите ушичките са нежни.
А пък паричките - искрено ви молим,
върнете ни, щом сте така небрежни."
- Объркали сме пратките - излъгах -
Пратете камионите веднага!
И почна ново пълнене и ръгане,
да станат точно както се полага.
Успях да закантарча тази ода.
От фирмата измъкнах се чрез съд.
Да фабрикантствам, явно аз не мога,
затуй сега сал римички плета.
© Хухавел Кайлъшки Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Нема а са разстройваш, Деси... Я глей к'ва си убава ухилната
Ако са изсериозничиш, ша са влоши картината
Тъй де, кво ми остава, Жени
И на теб хилки, Вероника
Фнимавай с прегръдките, чуплив съм, Петинка - хихихихи
Хихихихихи и като кондензират, мократа калъфка ще я изпозлват за влажна кърпичка, Анна Идея замисли ме -
Да беше се заел със облаци да ги напълниш,
възглавниците щяха да са меки и удобни,
не тежът и складовете нямаше да пълниш,
а само джОбовете със банкноти сгодни. -
Ех, че си готиииииииин, Хухавеле!!!
Прегръщам те! -
Много ми е забавно,макар че на теб сигурно не ти е чак толкова!
Поздрави! -
Ай, яи, яи....какъв си фабрикантин само
Я си реди римичките, че го правиш най-добре! -
Хахаха, на стиха ли да се смея или на коментарите...
Просто ме разбихте...!
А, сега как да се настроя за тъжни стихове! Абсурд! -
Едно ухилено пухче за Белоснежка
Само една дифектна беши, ама на место, Нилана
Както казваше дедо Радой-
Кой сложи на поста
тая гъска проста?
май че ще е Вожда
дето я оножда.
За опознание го написах Ина
На Довереница едно с тик -
Незабравимо удоволствие
Дялан, дялан, ама недодялан демек лирическия, Веси
Смях, смях, ама оня лирическия де виеше, като чакал в Тибет, Танче
Дарче, ти ма довърши Ко ша ми национализирате? То не остана нищо за скубане
Сал една фитирийка, апа и тя като оня сървайварец на самотен остров, дето цял живот ял корени и сирене
То уж национализация беши, сега ша мъ приватизирате, баси. Инче, ногу бизнисменски подход нещу -
Невероятно си ги наредил,
тез пухените думичи,не са резил.
Не ставаш май за фабрикант,
но че си Поет,аз знам,признат!
Не спрях да се смея докато го четох!
Поздрав!
-
Я ни съ пръй нъ фъбрикантин!
Нъл' знайми...дялън камък си
шъ съ упрайш у сякъ ситуация
нъл'тъй! -
Толкова много ме радваш!!!
Чете се на един дъх и с голямо удоволствие!
Благодаря за настроението! -
Ма римите, да знайш, ти съ удават!
Усмивки... пухени раздаваш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав за невероятния хумор!!!