Как се става мастър шеф
Приказка ще ти разкажа – чудна е, с един герой.
Кандидат за слава важен, упорит и смел е той.
Припознах се аз в детето, същото ще стори друг.
После сладък сън заспете, като захарен памук.
Хайде, вперил ли си в мене две очички с интерес?
Мастър шеф ти без проблеми можеш да си още днес!
* * *
Пред момиченце с престилка аз застанах с микрофон.
Явно е с готварска жилка. То отвори телефон,
разни снимки ми показа, за да видя ясно как
готви и не се отказва. – Щом сгрешиш, отново пак
почвай, за да се докажеш. Тъй се ставало прочут!
Искам аз да ви разкажа за успех-аламинут.
Майка ми, че закъснява ми написа. Падна здрач.
Никога не разрешава друг да бъде шеф-готвач.
Сложих нейната престилка и реших – ще готвя аз.
„Да извадиш и костилка ти е нужен, дъще, час!“
Тя така ми се присмива, но ще сторя чудо днес.
Толкова ще е щастлива, ако я посрещна с кекс!
В шкафа формата намерих, ето нужните яйца,
чашката, с която мери. Ще докажа, че деца
като нея ще се справят. И без мама – могат пак!
Взех брашното да пресявам. Ала моят котарак,
откъде ли се извъди, бръкна в млякото ми той.
– Марш от тука! – аз го пъдя. – Махай се, ще има бой!
Хванах бързичко черпака и по погнах с доза яд.
Но събори котаракът купа с течен шоколад.
После бутна ми яйцата... И брашното разпиля!
Чух, че чукат на вратата. Олеле, каква беля!
Зная, че не съм виновна, но ще обвиняват мен.
Вън комшийката грижовна (точно в днешния ли ден?)
подредила бе в подноса, няколко парчета кекс.
Но зададе ми въпроса: – Ти ли си готвачът днес?
Виж се на какво приличаш, бързо се преоблечи!
Взеха сълзи да се стичат и вина да ми горчи.
– Котаракът ми не слуша! Мама ще се прибере... –
хълцах аз в тъгата сгушена. – Няма тя да разбере!
Кухнята ви пак ще блесне, всичко ще почистя аз.
А пък кекса много лесно ще прехвърля тук у вас.
– Но ще кажеш, че готвача дъщерята е, нали? –
спрях веднага аз да плача и глава да ме боли.
– Ех, че си ми ти хитруша! Твой учител съм от днес! –
каза мойта леля Нуша. Радвах се, че бухти, кекс
ще приготвям вместо мама – зная, че се умори.
Сандвич – вече с два салама, щрудел с точени кори.
Може и катми със сокче или пица във тава.
И за мастър шеф ще сочат всички мене след това!
* * *
Приказката тук приключи. Бе страхотна тази реч.
Знам, че приза ще получи. Този ден не е далеч.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
