17 февр. 2010 г., 15:29

Как Слънцето се влюби в Луната...

923 0 14

Днес добих небесна форма,

окъпах се в водите на Венера,

а после си поставих тежка норма -

да бъда твойта пъстроцветна ера.


Погребах черните си рози в двора,

а после грабнах стръкче красота.

И тъй започнах да копая без умора

и да издирвам капчица от любовта.


Небето се унесе  в ягодова тръпка,

изпъстрена с листенца златен звездопад,

заши умело облаците с синя кръпка,

а после се разби на прах във езерото Чад.


Луната се яви в сребриста рокля,

изсипа от косата си парченца ръж,

а после някой шеговито я измокри

и тя се скри зад своя Слънчев мъж.


Аз дълго гледах този приказен романс,

забравих търсенето си и се вглъбих в речта,

учудена прозрях, че бях поканена на танц

със думите: Луничке! Моя Слънчева  мечта!

 

 

 

 

                                                                                              За Гиги <3



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Гълъбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...