17 февр. 2010 г., 15:29

Как Слънцето се влюби в Луната...

922 0 14

Днес добих небесна форма,

окъпах се в водите на Венера,

а после си поставих тежка норма -

да бъда твойта пъстроцветна ера.


Погребах черните си рози в двора,

а после грабнах стръкче красота.

И тъй започнах да копая без умора

и да издирвам капчица от любовта.


Небето се унесе  в ягодова тръпка,

изпъстрена с листенца златен звездопад,

заши умело облаците с синя кръпка,

а после се разби на прах във езерото Чад.


Луната се яви в сребриста рокля,

изсипа от косата си парченца ръж,

а после някой шеговито я измокри

и тя се скри зад своя Слънчев мъж.


Аз дълго гледах този приказен романс,

забравих търсенето си и се вглъбих в речта,

учудена прозрях, че бях поканена на танц

със думите: Луничке! Моя Слънчева  мечта!

 

 

 

 

                                                                                              За Гиги <3



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Гълъбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...