Как страха от тъмнината преживяха в пещерата1
Рори, както си играл,
беше чул и подразбрал,
че Вълчан жена ще има.
Искаше да ходят трима,
но Мецана тъй му рече:
- Там не е за малко мече!
А когато порастеш,
у дома ще доведеш
ти избраницата, Рори.
Няма с майка си да спориш!
И Росина беше тъжна.
Леко погледа извърна
и сълзѝте си прикри.
Но потънаха в игри
и видяха как във вкъщи
Меца и Мецан се връщат.
- Ние ще се поразходим.
Тук наблизо ще побродим.
После, мамо, ще ядем.
- Става, няма да ви спрем,
но недейте закъснява!
- Отговорно обещавам,
че до час ще бъдем тука!
Двама днес ни хвана скука.
Рори тръгна след Росина.
Три завоя път измина.
После друго те решиха
и посоката смениха.
На високото в гората
имаше скала, която
отвор бе на пещера.
Рори нея днес избра
и реши с Росина двама
да проучат те без мама.
Ех, не знае ли мечето?
Забранено е детето
сам самичко в пещерите
без родител да се скита!
Стигнаха до там с подскоци,
но житейските уроци
предстояха и на двама.
Там пред дупката голяма
Роси плахо се озърна,
но обратно да се върне
и за миг не пожела.
Пъхна мечата глава
тя след Рори в пещерата
и потъна в тъмнината.
Беше много тъмно там.
Колко - и сама не знам,
но е страшно за мечета.
Как трепереха и двете!
Рори, да не се изложи,
бързо лапата предложи
на Росина като мъж.
- Дръж, сестричке моя, дръж
и подпирай се без страх,
че водач аз днес ти бях.
- Но не каза, че е тъмно...
После как ли ще се върнем?
Цопнах в някаква вода.
Трудно тебе ще следя.
- Тук се наведи, скалата
да не ти строши главата! -
каза с грижа на Росина.
Тя наведе се и мина.
Продължиха в тъмнината,
но трепереха сърцата.
Нещо прехвърча над тях.
- Прилеп, братко, май видях!
- Как ще видиш в таз тъмница?
Но, познала си. Умница! -
поощри я Рори гръмко.
- Чувам гласове отвънка -
каза той. Но ехо беше.
Брат и сигурно грешеше.
А и входът накъде ли
е останал? Бяха смели,
скитаха из пещерата,
но не знаеха децата
как от този страшен мрак
ще излязат вънка пак.
- Нека Прилепа да викнем!
Той с тъмницата е свикнал
и познава своя дом.
- Да го викнем, Рори, щом
вижда даже в тъмнината.
Не обичал светлината.
- Чичо Прилепе, ела!
С нас се случи днес беля.
Беше лесно тук да влезем,
но е трудно да излезем!
Рори още не казал,
Прилеп беше долетял.
- Дръж се за крилото, мече!
Ще те водя! - твърдо рече
чичо Прилеп и децата
той поведе в тъмнината.
Сякаш беше начертана
всяка стъпка. Рори хвана
сам водача за крилото.
И, защото, знай, в живота
има си неписан ред,
Прилепът бе най- отпред,
после Рори и Росина.
. . .
Може би страхът ти мина.
По-добре ще е, защото
тебе чака те леглото.
Входа пак на пещерата
ще открият ли, децата
утре с мен ще разберат.
Днес отиват пак да спят.
Следва:. . .
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
