5 окт. 2008 г., 01:13

Как тичах...

781 0 3

Как тичах волна като птичка
и вятър вееше в косите ми!
Как ведро крачех през живота
и слънце светеше в очите ми!
Как хубаво ми беше да мечтая
и ти да бъдеш център на мечтите ми!
Как рисувах бъдещето свое
не с молив и не със четка,
но със чувствата в сърцето ми!
Колко ще те чакам още,
колко още в самота ще ме боли?
Ще влезеш ли ти тихо през вратата ми
и ще ме попиташ ли: Чакаш ме, нали?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Гълъбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...