joi47 (Веселина Гълъбова) joi47 (Веселина Гълъбова)
10
5 окт. 2008 г., 01:13

Как тичах...

778 0 3

Как тичах волна като птичка
и вятър вееше в косите ми!
Как ведро крачех през живота
и слънце светеше в очите ми!
Как хубаво ми беше да мечтая
и ти да бъдеш център на мечтите ми!
Как рисувах бъдещето свое
не с молив и не със четка,
но със чувствата в сърцето ми!
Колко ще те чакам още,
колко още в самота ще ме боли?
Ще влезеш ли ти тихо през вратата ми
и ще ме попиташ ли: Чакаш ме, нали?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Гълъбова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0