19 февр. 2013 г., 22:03

Как тъжно свири блус Морето... чуваш ли?

881 0 8

Как тъжно свири блус Морето... чуваш ли?

Не ми разказвай... Нека да танцуваме!

Аз зная в тиха нощ, че ще го чуя,

защото плаче... може би и него го боли

за някой, който е далеч... А аз така го любя...

Нощта, в лилаво оцветена, блус танцува

с Луната...

Между звездите прокрадва се...

И къпе се в водата...

Вълни брега заливат...

Търсят нещо...

А може би и те си спомнят ласки

от лятото горещо...

Нетърпеливо чакат някого...

Да се завърне...

И глупаво...

като дете да се опитва вълните да прегърне...

Не ми разказвай за морето... чувам го...

Понякога...

То плаче...

А аз му отговарям тихичко...

по Вятъра.

Не ми разказвай... хайде да танцуваме...

Как тъжно свири блус Морето... чуваш ли?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
  • Благодаря и на момчетата!
  • **
  • Как тъжно свири блус Морето.. чуваш ли?
    Ще ти разказвам... Нека да танцуваме
    Аз зная в тиха нощ,че ще го чуеш,
    Защо тъй плаче... може би боли го
    за някой,който е далеч.. А аз така го любя..
  • Благодаря, момичета за топлите думички и за това, че посетихте...
    Да танцуваме...
    Аз бих искала с морето...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...