Какво бих могла да ти дам?
Ти си толкова хубав, интелигентен и силен.
Аз - толкова тъжна и сама,
дълго страдала в живота.
Ти си като цвете в пролетна трева,
ти си като извор вълшебен,
аз - като увехнала трева...
В теб има букет от мечти,
в теб има огън, грейнали лъчи...
Аз какво бих могла да ти дам?
Зова те без думи и плача без сълзи,
търсейки хармония в думите, за да ти ги дам,
очаквайки щастието да се настани до мен...
Какво бих могла да ти дам... себе си, сърцето си...
Ще ми помогнеш ли?
Защото за мен ти си въздух, ти си светлина.
За мен ти си Слънце, огряло през дъжда,
за мен ти си огън през зимата в нощта.
За мен ти си Сълза, дошла от мъката на радостта!
А аз какво бих могла да ти дам - Живота си...
© Галина Атанасова Все права защищены