И отново аз седя, с химикалка в ръка,

чудя се какво да напиша.

Как моите мисли, моqта душа

на този лист да изпиша.

За любов ли да говоря, за моите размисли,

за човешките дрязги безкрай.

За родна държава, природата пищна,

как цъфнал е люлякът в май.

А може би за някоя тема гореща,

повтаряна пъти безкрай.

За иронията, надеждата, бедствия безкрайни,

случили се в далечен край.

Ах, да е проклета "душата на поета",

себе си описва безкрай,

Не може да напише ни поема, ни проза,

без да намери своята муза.