Животът е опияняващ
за тези, които го пият,
на другите не прощава -
самите те се крият.
Както цъфналото цвете
от аромата си раздава,
ако не вдишат дробовете -
какво ли дишат те тогава!?
Очите ако гледат
безкрайност в далечината –
краката ще ги последват
до болката позната.
Душата за какво копнее!?
За всякакви измислени неща –
или със тялото живее,
усеща с неговите сетива.
Слухът какво ще разпознае,
ще отдели от шумовия фон.
Дали на птичките песента е,
или поредния безсмислен тон.
Във мислите налагаме ли оправдание,
че всъщност други са виновни –
В това ли свеждаме старанието
да живеем, без да сме греховни.
Vacuum
© Влади Мир Все права защищены
защото за поет не се натискам.
Без вдъхновение си е стихоплетство,
а вашето презрение е късогледство.
argonyk най-после да се проявиш като истински материалист. Поне да беше метафора за да го тълкувам. Наясно ли си колко хора са затворили жизнения цикъл от работа в къщи и обратно!? Съществуват с подхвърляната им надежда за по-добро бъдеще и се мислят за невинни жертви. А живота това е настоящето, ако не помиришеш розата тя увяхва.