16.06.2012 г., 16:26

Какво е живота

1.2K 0 5

Животът е опияняващ
за тези, които го пият,
на другите не прощава -
самите те се крият.

Както цъфналото цвете
от аромата си раздава,
ако не вдишат дробовете -
какво ли дишат те тогава!?

Очите ако гледат
безкрайност в далечината –
краката ще ги последват
до болката позната.

Душата за какво копнее!?
За всякакви измислени неща –
или със тялото живее,
усеща с неговите сетива.

Слухът какво ще разпознае,
ще отдели от шумовия фон.
Дали на птичките песента е,
или поредния безсмислен тон.

Във мислите налагаме ли оправдание,
че всъщност други са виновни –
В това ли свеждаме старанието
да живеем, без да сме греховни.

Vacuum

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Влади Мир Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Куплети ще редя каквито искам,
    защото за поет не се натискам.
    Без вдъхновение си е стихоплетство,
    а вашето презрение е късогледство.

    argonyk най-после да се проявиш като истински материалист. Поне да беше метафора за да го тълкувам. Наясно ли си колко хора са затворили жизнения цикъл от работа в къщи и обратно!? Съществуват с подхвърляната им надежда за по-добро бъдеще и се мислят за невинни жертви. А живота това е настоящето, ако не помиришеш розата тя увяхва.
  • на мен лично ми хареса
  • Апетитът идва с яденето, а който не яде - явно не иска...
  • Когато в собствените мисли
    омотал си се
    като пате във кълчища -
    не се напъвай да редиш куплети,
    защото в празнословие ще се изгубиш...
  • Владко, давам каса бира, кило боб и една връв сухи чушки, ако ми направиш разбор поне на първия куплет...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...