Jun 16, 2012, 4:26 PM

Какво е живота

1.2K 0 5

Животът е опияняващ
за тези, които го пият,
на другите не прощава -
самите те се крият.

Както цъфналото цвете
от аромата си раздава,
ако не вдишат дробовете -
какво ли дишат те тогава!?

Очите ако гледат
безкрайност в далечината –
краката ще ги последват
до болката позната.

Душата за какво копнее!?
За всякакви измислени неща –
или със тялото живее,
усеща с неговите сетива.

Слухът какво ще разпознае,
ще отдели от шумовия фон.
Дали на птичките песента е,
или поредния безсмислен тон.

Във мислите налагаме ли оправдание,
че всъщност други са виновни –
В това ли свеждаме старанието
да живеем, без да сме греховни.

Vacuum

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Влади Мир All rights reserved.

Comments

Comments

  • Куплети ще редя каквито искам,
    защото за поет не се натискам.
    Без вдъхновение си е стихоплетство,
    а вашето презрение е късогледство.

    argonyk най-после да се проявиш като истински материалист. Поне да беше метафора за да го тълкувам. Наясно ли си колко хора са затворили жизнения цикъл от работа в къщи и обратно!? Съществуват с подхвърляната им надежда за по-добро бъдеще и се мислят за невинни жертви. А живота това е настоящето, ако не помиришеш розата тя увяхва.
  • на мен лично ми хареса
  • Апетитът идва с яденето, а който не яде - явно не иска...
  • Когато в собствените мисли
    омотал си се
    като пате във кълчища -
    не се напъвай да редиш куплети,
    защото в празнословие ще се изгубиш...
  • Владко, давам каса бира, кило боб и една връв сухи чушки, ако ми направиш разбор поне на първия куплет...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...