Какво е всъщност любовта?

На вид невинна, нежна, мила,

но питам се тогава аз,

защо толкова сърца е тя разбила?

Като в приказка добра

всичко почва с нежни думи,

но накрая свършва със скандал

и обиди помежду ни.

Къде изчезва обичта?

Страстните целувки нощем?

Сякаш всичко е било,

като кратък сън лъжовен.

Хлад и мрак е обковал

сърцата и телата наши,

сякаш никога не са били

палени от страсти жарки.

Къде отидоха сега

дългите горещи нощи,

къде изчезнаха и те

клетвите любовни още?

Сякаш зима е дошла,

заледила е сърцата,

като късна есенна слана

попарила е чувствата в душата.

Тогава време е дошло

довиждане на любовта да кажем,

пътя свой да продължим

и нова обич да си хванем.

Какво е всъщност любовта?

Мираж? Лъжовно вдъхновение?

Или може би е тя,

надежда нова и спасение.

Пламена Владимирова