Какво е любовта – една магия,

съкровище или пък земен дар,

връхлитаща, нечакана стихия,

запалваща в душите ни пожар?!

А може би отдаденост присъща

на мисли, чувства, сетива и страст...

Тя е безсмъртна, силна, всемогъща

и времето над нея няма власт.

С мечти безбройни тя ни окрилява,

звезда в безлунната, небесна шир,

на влюбените болката стопява

и извор е на чист, душевен мир.

Възможна ли е или е вълшебство,

въздействие, наричано любов,

парадоксално, слънчево богатство,

прераждаща в щастлив денят ни нов?!

В нас любовта ни винаги пленява,

намира в тъмнината светъл брод,

достойнство, чест и вяра съхранява

и Феникс е през целия живот.

Тя порив нежен е и приласкава,

човек се чувства горд и възвисен,

любов, която ни изпепелява

до сетния ни дъх, и миг, и ден.