31 мая 2011 г., 15:40

Какво е Любовта (предавам нататък)

1.1K 0 11

Тя, когато пристига, не пита,
настанява се в твойто сърце.
Разцъфнала слънчогледова пита,
озарила душата ти в слънце.
Тя е дъжд плодоносен, измива
всяка болка и грях, а смехът ù
е разцъфнала ръж във градина,
сред която не диша страхът ти.
Тя е всичкото твое, което си чакал
във безсънните, дългите нощи.
Ти без нея навярно си плакал
във безлунните, тъмните доби.
Затова, разтвори си вратите,
за да влезе при тебе без взлом.
Нищо няма от теб да си вземе,
ще ти стори дори и поклон.
Тя е радост, която ти праща
Бог от своя небесен олтар,
и от бялото по-бяла и чиста,
Любовта си е истински дар.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Тя е радост, която ти праща
    Бог от своя небесен олтар,
    и от бялото по-бяла и чиста,
    Любовта си е истински дар."

    Абсолютно съгласна!

  • писах за любовта, тази която е всеопрощаваща, даряваща радост, измиваща, пречистваща...такава, каквато е любовта в чистия и вид
    Прав си, Кадир! Тази другата дава, но ти взема и последния дъх, тя е радост, но след себе си рана носи изписана на твоите гърди! Аз такава я имах и носих, още нося следите и с дъх на салкъм, със сърцето си пленница станах, ала нея душата си докрай споделих.../е, не само душата/
  • Благодаря ви, приятели и ...предавайте нататък!
    Петинка, да не забравя още отсега ще ти надпиша обещаното, а ако не дойдеш на 18, ще ми кажеш по кого да ти го препратя!
  • Еее, страхотно си го "предала нататък", Джейни!
    Гуш*
  • Поклон!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...