Какво е Любовта (предавам нататък)
Тя, когато пристига, не пита,
настанява се в твойто сърце.
Разцъфнала слънчогледова пита,
озарила душата ти в слънце.
Тя е дъжд плодоносен, измива
всяка болка и грях, а смехът ù
е разцъфнала ръж във градина,
сред която не диша страхът ти.
Тя е всичкото твое, което си чакал
във безсънните, дългите нощи.
Ти без нея навярно си плакал
във безлунните, тъмните доби.
Затова, разтвори си вратите,
за да влезе при тебе без взлом.
Нищо няма от теб да си вземе,
ще ти стори дори и поклон.
Тя е радост, която ти праща
Бог от своя небесен олтар,
и от бялото по-бяла и чиста,
Любовта си е истински дар.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
