Тя, когато пристига, не пита,
настанява се в твойто сърце.
Разцъфнала слънчогледова пита,
озарила душата ти в слънце.
Тя е дъжд плодоносен, измива
всяка болка и грях, а смехът ù
е разцъфнала ръж във градина,
сред която не диша страхът ти.
Тя е всичкото твое, което си чакал
във безсънните, дългите нощи.
Ти без нея навярно си плакал
във безлунните, тъмните доби. ...