Какво е след петък
Както е редно, да мислиш за петък
за края на напън житейски,
че после - отпускаш му пеша
и искаш от бога ти, раба човешки,
награда за трудния делник.
Но в петък натискаш по ралото още,
налягаш и тяло, и мисли,
браздите вървят подир тебе, подтичват,
пръстта бременее, но плодът не иде.
Все още е кисел и стипчав.
А вътре, ей тук, до сърцето, бургия
върти и не спира, отваря лавина.
Така ти се иска да теглиш една
на съдбата си крива, тая щура жена –
как не спря да е лоша и дива!
А тъй ти се иска да скъсаш вървите,
да плюеш през рамо, през синора пряко,
и както го мислиш - до Божия замък.
Да седнеш до него, до дясно коляно -
ти, лошият, до идеалния дядо.
Да пийнеш по чашка, по втора,
и в морното пладне под кривата круша
да почнеш да редиш – една по една,
бедите на казън Адамова внука.
Повярвай - дядото слуша!
... тъй сладко ръми тишината следобед,
мухите редят се на кръг и жужат на исо,
навирил брада, с тях похърква гръмовно
Творецът на цялата земност греховна.
Небето е празно. Спи цялото войнство.
- Ех, пак не улучих! – така си и знаеш,
че твоята мъка безкрайна и хленч
приспиват ушите на божия шеф.
И после – ще има ли друго след петък?
Все - куково лято, все – Черния Петър...
© Златина Георгиева Все права защищены