Какво е след петък

Както е редно, да мислиш за петък

за края на напън житейски,

че после - отпускаш му пеша

и искаш от бога ти, раба човешки,

награда за трудния делник.

Но в петък натискаш по ралото още,

налягаш и тяло, и мисли,

браздите вървят подир тебе, подтичват,

пръстта бременее, но плодът не иде.

Все още е кисел и стипчав.

А вътре, ей тук, до сърцето, бургия

върти и не спира, отваря лавина.

Така ти се иска да теглиш една

на съдбата си крива,  тая щура жена –

как не спря да е лоша и дива!

А тъй ти се иска да скъсаш вървите,

да плюеш през рамо, през синора пряко,

и както го мислиш - до Божия замък.

Да седнеш до него, до дясно коляно -

ти, лошият, до идеалния дядо.

Да пийнеш по чашка, по втора,

и в морното пладне под кривата круша

да почнеш да редиш – една по една,

бедите на казън Адамова внука.

Повярвай - дядото слуша!

... тъй сладко ръми тишината следобед,

мухите редят се на кръг и жужат на исо,

навирил брада, с тях похърква гръмовно

Творецът на цялата земност греховна.

Небето е празно. Спи цялото войнство.

- Ех, пак не улучих! – така си и знаеш,

че твоята мъка безкрайна и хленч

приспиват ушите на божия шеф.

И после – ще има ли друго след петък?

Все - куково лято, все – Черния Петър...