И лекото тежи от лекота,
а тежкото е лека изнемога.
Засяда неизплакана сълза,
а се усеща като буен огън.
Проскърца неотключена врата
и с тишината сякаш се надвиква.
Не съм се върнал още у дома,
но да съм в къщи, не, не съм отвикнал.
Всяка вечер слушам как щурци
със жабите надпяване си правят...
От сладкото в наситеност горчи,
но тази сладост няма да забравя. ...