Къде искам да съм аз сега?
Дали далеч от теб заради
твоята прекомерна самота,
разяждаща и малкото светлина
в посърналата ти душа?
Или до теб, за да усетя
неутолимата тъга породила вечната тишина,
изгаряща душата от преди това?

Как искам да усетя любовта?
Дали като огнен ураган,
опустошаващ със своя плам
моя дух не разколебан?
Или като писане на симфония –
омраза и ярост, в една пародия.
Но капка радост, капка тъга
сливат се като пъзел,
рисуващ ноти на мига
в нежната ни душа?

Как да забравя твоята лъжа?
Дали когато се скриеш в пепелта,
унищожен от моята волна душа,
търсеща възмездие за сторената злина.
И уморен от безмилостните ти лъжи,
безпомощен бъдеш в моите очи –
смирен, забравил всякакъв плен
продължиш живота си с мен!?