Разбрах какво е да пишеш, когато разполагаш с голям емоционален заряд. Получава се много добре. Ето резултатът: 

Какво ми е в момента

Как да мисля за крале, когато

вкъщи баба ми се мъчи.

Все лежи и с памперс е, откакто

удар тя получи.

И сега във тази мрачна вечер

взела пак е да мърмори.

Моли се и казва стига вече

и коремът ù къркори.

Да ви кажа, памперсът смърди.

През нощта едва се спи.

Ако майка ми задреме,

бабата ще да застене.

Същевременно участвам в някакъв голям конкурс.

Гласове ако събирам, ако се окажа бърз,

скоро вече ще продавам,

книгата си ще раздавам.

Само че се депресирам.

Колкото и да се рекламирам,

щом погледна в сайта, виждам -

малка бройка гласове аз имам.

Но обаче вярвам, че ще бъде

моята мечта реалност.

Че това е само гъдел, 

от съдбата дребна гадост.