Какво ми остава
Тичах по ръба
на живота.
Сякаш презирах началото.
Сякаш презирах
понякога себе си.
Откривах се в бездна
и беше ми хладно.
Ледени пръсти
усещах по тялото.
Носих вините си
тръпнещо гола,
някои дори не разбрах,
но бутах скалата
нагоре по склона.
Не поисках от никого нищо.
Давах, каквото можах.
Не понасях подлост,
лъжи, лицемерия,
не понасях и страх,
но те вървяха
все по петите ми.
И какво ми остава...
само вик и разпятие.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галя Николова Все права защищены
