Какво направихме...
„Ах, какво направихме!
Кончето забравихме!”
„Хамлет”, ІІІ д. 2 сц.
Какво направихме с живота си?
Мълча като подстриган наборник.
В преградите на времето сме само фотоси,
момичето с бретона - аз ли съм, или не съм?
Не тропат по вратата късни гости,
а прагът ни отдавна е обрасъл с грижи.
Олекват масите. Разлива виното край чашите,
по-скъпи от приятели са сметките за тока.
Тъгувам нощем по звездите, по крилата.
Не мога в шепа да ги взема.От там изтичат
пясъци от трезвост. И слънцето върти,
но не е нашето и е дори враждебно.
В краката ни изсъхват миди –
черупки на души корабокрушенци.
Морето още скита след изгубеното,
а бреговете си остават чужди и солени.
Вървим по сенките, системи за обдишване,
животът ни догонва с огнен дъх и по гърба ни
залепват данъчни фактури като фишове
на цивилизация, изпила хапчето за сън.
Защо продадохме от безразсъдство
на есента галошите за кал...
Защо осъдихме невинността да проси
и пролетта замина в емиграция на запад...
Дали от възрастта, или притурям скепсис –
деля със Хамлет трудните въпроси,
но като Йоан сандалите Му нося...
Не съм готова да достигна края още...
© Златина Георгиева Все права защищены
мълчи ми се тук...