28 ago 2012, 19:48

Какво направихме...

  Poesía » Civil
618 0 1

Какво направихме...

„Ах, какво направихме!

Кончето забравихме!”

„Хамлет”, ІІІ д. 2 сц.

 

Какво направихме с живота си?

Мълча като подстриган наборник.

В преградите на времето сме само фотоси,

момичето с бретона - аз ли съм, или не съм?

 

Не тропат по вратата късни гости,

а прагът ни отдавна е обрасъл с грижи.

Олекват масите. Разлива виното край чашите,

по-скъпи от приятели са сметките за тока.

 

Тъгувам нощем по звездите, по крилата.

Не мога в шепа да ги взема.От там изтичат

пясъци от трезвост. И слънцето върти,

но не е нашето и е дори враждебно.

 

В краката ни изсъхват миди –

черупки на души корабокрушенци.

Морето още скита след изгубеното,

а бреговете си остават чужди и солени.

 

Вървим по сенките, системи за обдишване,

животът ни догонва с огнен дъх и по гърба ни

залепват данъчни фактури като фишове

на цивилизация, изпила хапчето за сън.

 

Защо продадохме от безразсъдство

на есента галошите за кал...

Защо осъдихме невинността да проси

и пролетта замина в емиграция на запад...

 

Дали от възрастта, или притурям скепсис –

деля със Хамлет трудните въпроси,

но като Йоан сандалите Му нося...

Не съм готова да достигна края още...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...
    мълчи ми се тук...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...