Какво остави след теб?

Какво остави след теб?

Мъка, болка, разруха и тъга...

Достатъчно ли ти е това...

или искаш да продължа?...

С какво заслужих всичко онова...

Нали аз бях твоята малка принцеса...

а ти бе  моят приказен принц...

Къде не се получи...

Кой от двама ни сгреши...

За секунда  всичко провали...

всичко да основите разби...

..........................

Погледни навън!

Виж поройния дъжд и капките, стичащи се

по леденото стъкло...

Сега виждаш и сълзите,

изплакани по теб...

Сърцето ми студено е...

както студено и стъклото е...

И капките, които бяха като парещи сълзи,

 не сгряха сърцето ми!

Ледено е! Ледено... И  боли...

но нищо не помага...

Искам да се докоснеш до тази студенина...

този вечен лед в моята невинна  душа...

Сякаш си на Северния  полюс... и студът малко

 по малко сковава сърцето ти...

А в действителност ти си край топлото бащино огнище, което

 излъчва обич и  топлина...

но и то не те сгрява...

и пак замръзваш... замръзваш...

......................

Вгледай се в мрачното, черно небе...

Сега се вглеждаш и в моята разбита душа,

душа, пълна с пепел, прах, дим... празнота...

...............

Виж дори цветята в полята...

Увяхват едно подир едно...

Така увяхвах и аз... малко по малко

изгубвах своята младост и чар...

И за какво? И заради кого?

........

Виж падащите листа...

 Почувствай есенния вятър...

Виждаш ли как се носят жълтите листа,

опарени от горещите лъчи на живота...

без   посока...

без цел...

Така се лутам и аз...

и не зная накъде да поема...

и кой път да избера...

Страхувам се дали пак няма да сгреша?!?

............................