29 мар. 2011 г., 14:48

Kaкво от нея ми остана?

551 0 0
Тази разтърсваща болка сега ме отравя бавно. До вчера била приятелска обич голяма. Изминало е време... А сякаш бе много отдавна.
Всеотдайна, красива и истинска.  Какво от нея ми остана?

Остана много да боли. Така дълбоко бе настанена. Но какво ù се случи? Нищо не казва ми някой... Така силно бе зачеркната, сякаш опетнена. Или просто бе омърсена от завистливи атаки.

Атака да е, в сълзите ми нека се удави! От пареща, дълбока рана се създадоха те. Щом пропукаха, разбиха обич такава,  тъгата ми нека навестява всяко виновно сърце!



05.03.2011 г.
J.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© З. Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...