10 нояб. 2015 г., 21:02

Какво разбирате от

445 0 0

Какво разбирате, приятели, от избори?

От викове и крясъци без сол.

Понасяхме от всеки укори,

никой не остана чисто гол.

Вървяхме знам отъпкана пътека,

друг опитваше да прави кал.

В сълзите детски търсехме утеха,

никой, никой не превърна се в абдал.

Оставяме история за някои погрешна,

за друг усещам нищо не разбрал.

Без маска виждаме главата често смешна,

за всички туй превръща се в печал.

Опитвахме се всичко да е гладко,

в сърца  лъхащи от нежен аромат.

знам че всичко сладко не винаги е сладко,

и всички камъни в живота са ахат.

Сърцата нека кажат ни прости,

с душата ще вървим по своята пътека.

Дори често нека да боли,

съдбата искам да е лека.

Приемете да останем чисти,

 приятели, с които може да си споделиш.

Е! Някой ще изчезне надалеч от моите мисли,

злобната душа едва ли ще я победиш.

В.Й. 30.10.2015г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...