30 дек. 2007 г., 22:05

Какво си всъщност ти?...

Поэзия

927 0 2

Делиш ти винаги два полюса далечни
с една галактика безкрайна между тях.
Делиш на две едно неразделимо,
побираш в себе си един безкраен свят.
Делиш с едни обикновени и човешки грешки
един безкрайно негрешим човек.
Побираш в себе си една непресвидимост
с една логична предвидима мисъл.
Какво си всъщност ти,
нещо крайно необикновенно,
твърде сложно и недостижимо?...
Или си нещо толкова просто и обикновено -
в несъвършенството си съвършено...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬