Делиш ти винаги два полюса далечни
с една галактика безкрайна между тях.
Делиш на две едно неразделимо,
побираш в себе си един безкраен свят.
Делиш с едни обикновени и човешки грешки
един безкрайно негрешим човек.
Побираш в себе си една непресвидимост
с една логична предвидима мисъл.
Какво си всъщност ти,
нещо крайно необикновенно,
твърде сложно и недостижимо?...
Или си нещо толкова просто и обикновено - ...