NlKlTA (Никита) NlKlTA (Никита)
9
Dec 30, 2007, 10:05 PM

Какво си всъщност ти?...

  Poetry
926 0 2
Делиш ти винаги два полюса далечни
с една галактика безкрайна между тях.
Делиш на две едно неразделимо,
побираш в себе си един безкраен свят.
Делиш с едни обикновени и човешки грешки
един безкрайно негрешим човек.
Побираш в себе си една непресвидимост
с една логична предвидима мисъл.
Какво си всъщност ти,
нещо крайно необикновенно,
твърде сложно и недостижимо?...
Или си нещо толкова просто и обикновено -
в несъвършенството си съвършено...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никита All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0