Каквото не искаш, аз нямам да дам....
Оказа се толкова дребна душица.
Какво ли очаквах? Сродна душа?
Страхът те смалява, до жалка мушица.
Самата различна, аз рядко греша.
И нека приемем, сега съм сгрешила,
нека така е, а знам, че не съм.
Аз имах за двама ни обич и сила.
Ти искаш да бъдеш различен. И трън.
И нека така е. Не искам. Не съдя.
Приятели нямам, отдавна го знам.
Единствено песен и стих ще ти бъда.
Каквото не искаш, аз нямам да дам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
