Младостта си отива и е ясно това
Не от белите жички по моята глава….
Песен на Михаил Белчев (1977г.)
по текст на Недялко Йорданов
Младостта отминава в календара жесток,
но в душата ми има от надежда поток,
че животът е хубав, преосмислен и нов,
щом денят украсен е с окрилена любов.
В този свят има всичко – има скръб, веселба,
всеки иска да има по-щастлива съдба.
И когато погледна към света вледенен,
аз ще знам, че отново има вяра у мен.
Отминават години и топят се мечти –
прегърни ме и нежно на ухо ми шепти!
Побелели предзимно с теб сме валсов дует –
две снежинки. Желаем само жар вместо лед.
© Bo Boteva Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Нека любов в деня ни да има, нищо че чука на прага ни зима »