Калинката на Милчо КИ

31 мая 2009 г., 10:15

Поэзия » Философская

725 0 2

Червеното поле на крилата и твърди,
обхващат с мах два свята прегърнати,
а черните точки са цели с пълни гърди,
извикани и в смисъл самите превърнати.

Калинка е. Ей момче намерило себе си,
това същество търсило в поверия теб,
неродена мома не е земята, а ти не си,
извънземно чедо и храниш се с хляб.

Звездите, звездите са истинска тайна,
която открива човекът по-малко днес,
калинката литва в небето твое омайно
и всички мечти за полет взимат превес!

Калинката на Милчо КИ

Свързани произведения

Комментарии

Предложения