Калинката на Милчо КИ
Червеното поле на крилата и твърди,
обхващат с мах два свята прегърнати,
а черните точки са цели с пълни гърди,
извикани и в смисъл самите превърнати.
Калинка е. Ей момче намерило себе си,
това същество търсило в поверия теб,
неродена мома не е земята, а ти не си,
извънземно чедо и храниш се с хляб.
Звездите, звездите са истинска тайна,
която открива човекът по-малко днес,
калинката литва в небето твое омайно
и всички мечти за полет взимат превес!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА Всички права запазени
