5 дек. 2025 г., 01:12

Кълвачът...

26 1 3
Кълвачът...

 

Напоследък, често ходя в парка,

от който - живи връщат се само...

На моя мъж цветя тъжни слагам,

на бор съседен, тъй чука кълвач...

Секунди мери - часовник, сякаш,

като че - всеки предупреждава -

в паркa тук, ще е и нашият край...

Все си почуква той, свещ аз паля,

поглеждам горе - към небесата

и с огромна благодарност, с вяра -

на Господ се моля, както в храма...

Покой - за починали, светлина,

за живите здраве и мир в света...

Но спря, защо не чука кълвачът -

на по-отдалечен бор ли кацна...

Или съобрази той, навярно -

към Кого, сега молби отправям...

Птица интелигентна, ред спазва -

почти май, като хората, даже,

а, може би - въобразявам си... . ДораГеорг

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Пежгорска Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

  • Миночка, Младен - благодаря ви от сърце за чудесните коментари!
  • Кълвачът сякаш отброява дните на живите. Доре,пред гроба на близък човек ни обхващат тъжни чувства и се молим, да е лек и светъл пътят им. Бъди силна.
  • Кълвачът ми навя асоциация с гарвана на Едгар По.

    "На моя мъж цветя тъжни слагам,
    на бор съседен, тъй чука кълвач...
    Секунди мери - часовник, сякаш,
    като че - всеки предупреждава -
    в паркa тук, ще е и нашият край...
    ...
    Но спря, защо не чука кълвачът -
    на по-отдалечен бор ли кацна...
    Или съобрази той, навярно -

    към Кого, сега молби отправям...
    Птица интелигентна, ред спазва -
    почти май, като хората, даже,
    а, може би - въобразявам си..."

    Но в твоя невероятен стих, Дора, кълвачът е още по-мистичен - времеброяч и вездесъщо телепатичен. Възхитен съм от нетривиалната ти образност и философско-лирично проникновение!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...