Кълвачът...
Кълвачът...
Напоследък, често ходя в парка,
от който - живи връщат се само...
На моя мъж цветя тъжни слагам,
на бор съседен, тъй чука кълвач...
Секунди мери - часовник, сякаш,
като че - всеки предупреждава -
в паркa тук, ще е и нашият край...
Все си почуква той, свещ аз паля,
поглеждам горе - към небесата
и с огромна благодарност, с вяра -
на Господ се моля, както в храма...
Покой - за починали, светлина,
за живите здраве и мир в света...
Но спря, защо не чука кълвачът -
на по-отдалечен бор ли кацна...
Или съобрази той, навярно -
към Кого, сега молби отправям...
Птица интелигентна, ред спазва -
почти май, като хората, даже,
а, може би - въобразявам си... . ДораГеорг
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Пежгорска Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
