Пуста и глуха улица в затънтено градче.
Днес сватба трябва да се вдига,
а вместо нея скръбна камбана звучи - тъжно в глухата улица ехти.
Удар след удар, сякаш туптящо сърце,
изпраща за последен път в скърби едно не започнато начало на две души.
Стара майка стон и вопли надава, стар татко плаче без глас,
а свекър и свекърва с насълзени очи мълчат.
Днес камбана тъжно звучи вместо тупани и барабани,
а сърцата в спрял ритъм свиват се в гръдта.
Сватба не ще има.
Две деца, две души си отиват сами, но хванати ръка за ръка.
Господ ще им устрои сватба във вечността.
26.08.2019г
© Цветомира Тошева Все права защищены