Камбаната бие за мама

КАМБАНАТА БИЕ ЗА МАМА

Във слънчевата майска утрин

звън на камбана се разнася.

Наред със птича песен "дзин, дзин",

за мама тъжна вест оглася.

Дошла да им каже "сбогом" тук,

в града, на къщата, на двора,

на стряхата с стария капчук,

лози, дръвчетата, стобора.

На ябълката разцъфтяла -

без вазичка букетче бяло.

Във този дом тя живяла,

тук миналото ù е цяло.

Влязла като млада хубавица,

до късен залез доживяла.

Отгледала добри дечица,

на хората сърце отдала.

Сега е тиха, мълчалива.

Във вечен сън е тя заспала.

Живот достоен си отива.

Завет достоен завещала.

Затуй сега, глави навели,

минават хора в върволица.

От нея само добро видели,

дошли да палнат ù свещица.

Във зенита слънцето блести.

Навън се тъжен звън разнася.

Мила моя майчице, прости!

Веч катафалка те отнася.

За сетен път в този скръбен час

минаваш улици познати.

Толкоз години била си с нас.

Не ще забравим добрината ти.

Последен миг, последно "сбогом".

Закриват и покрова с цветя.

Почивай в мир в вечния си сън

и паметта ти да е свята.