8 июн. 2007 г., 10:46

Камбанен звук 

  Поэзия
627 0 6
Колко много излюзорни отпечатъци
в очите ни...
Влагата им плюе ги срещу тайфунестия вятър!
И събираме пресъхнали остатъци
от истини.
Колко мъки, колко сълзи, колко есени разплакани....

Колко пролети рисуват, ваят приказни
картини...
После жадно стискаме във шепи от негата им!
Как, за Бога, да познаем, да усетим,
че сме бИли?...
Щом не смогваме да грабнем и троха от красотата им!

Колко много пепеляви дни, окъпани
във СМЪРТ...
Земята къпе се в сълзи и кръв  на толкоз хора!
Как да тръгнем сити  по миражния си
път,
без надежда за ДОБРО, без Божия опора?...

Колко изорани белези от чувства
по телата ни...
Ветровете носят под балтоните си черни, студ!
А може всяко Слънце в Космоса да е
звездата ни...
"Обичам те, ЖИВОТ!", да е последният камбанен звук!!!

© Катя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??