8 jun 2007, 10:46

Камбанен звук 

  Poesía
626 0 6
Колко много излюзорни отпечатъци
в очите ни...
Влагата им плюе ги срещу тайфунестия вятър!
И събираме пресъхнали остатъци
от истини.
Колко мъки, колко сълзи, колко есени разплакани....

Колко пролети рисуват, ваят приказни
картини...
После жадно стискаме във шепи от негата им!
Как, за Бога, да познаем, да усетим,
че сме бИли?...
Щом не смогваме да грабнем и троха от красотата им!

Колко много пепеляви дни, окъпани
във СМЪРТ...
Земята къпе се в сълзи и кръв  на толкоз хора!
Как да тръгнем сити  по миражния си
път,
без надежда за ДОБРО, без Божия опора?...

Колко изорани белези от чувства
по телата ни...
Ветровете носят под балтоните си черни, студ!
А може всяко Слънце в Космоса да е
звездата ни...
"Обичам те, ЖИВОТ!", да е последният камбанен звук!!!

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??