Jun 8, 2007, 10:46 AM

Камбанен звук

Poetry

836 0 6

Колко много излюзорни отпечатъци
в очите ни...
Влагата им плюе ги срещу тайфунестия вятър!
И събираме пресъхнали остатъци
от истини.
Колко мъки, колко сълзи, колко есени разплакани....

Колко пролети рисуват, ваят приказни
картини...
После жадно стискаме във шепи от негата им!
Как, за Бога, да познаем, да усетим,
че сме бИли?...
Щом не смогваме да грабнем и троха от красотата им!

Колко много пепеляви дни, окъпани
във СМЪРТ...
Земята къпе се в сълзи и кръв на толкоз хора!
Как да тръгнем сити по миражния си
път,
без надежда за ДОБРО, без Божия опора?...

Колко изорани белези от чувства
по телата ни...
Ветровете носят под балтоните си черни, студ!
А може всяко Слънце в Космоса да е
звездата ни...
"Обичам те, ЖИВОТ!", да е последният камбанен звук!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Романтик (Христо Костов)

"А може всяко Слънце в Космоса да е
звездата ни...
"Обичам те, ЖИВОТ!", да е последният камбанен звук!!!"

Поздрави, Катя!!! Чудесен стих!!!

2007-06-08T17:54:43+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Невероятно!Поздрав!

2007-06-08T16:21:21+03:00
Aneta_kz (Анета)

Прекрасен стих, Катя!
Браво!

2007-06-08T14:13:09+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Прекрасен стих! Браво, Катя!

2007-06-08T11:37:57+03:00
nikolaidragiev (Николай Драгиев)

Катя,в невероятен подем си!
Страхотни неща пишеш!
Изключителни!

2007-06-08T11:35:06+03:00