16 дек. 2008 г., 22:44

Камина

1.7K 0 3
 

Безмълвна съм.

                         Като камина.

Поглъщам те.

                          И изгаряш ме.

Толкова съм нетърпелива.

От мъртвото вълнение

                               на зимата.

Сълзи назаем не събирам.

И бързам.

            И дишам.

                         И обичам.

Следи от безнадежност.

А слънцето наднича.

През камината.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Може ли само един въпрос.. Мислила ли си някога да издаваш книга, стихозбирка или нещо такова, защото като чета ми се струва чи пише някой утвърден автор?
  • Дишай и обичай, но търпеливо и самоуверено!
    Поздрав за стиха!
  • Хубаво!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...